Предразсъдъците са запазената марка за нашето общество, те са пропити дълбоко в психиката ни и подсъзнателно маркират с етикет другия и различния не като равни, а като чудаци, странници, дори извратеняци. Мисленето с предразсъдъци е мислене с готови стереотипи, налагане на шаблонни представи за това какво е семейството, двойката, жената, мъжа и т.н., които рядко имат нещо общо с реалността. Това е едно опростено мислене, без капка индивидуалност, но с убеденост в правотата, защото мислиш като другите. „Бонус” от времената на социализма, когато удобно всички са вкарани в кутийките си, когато еднаквото е желано, а различното – анатемосвано. 

Тази събота в София ще има Прайд под лозунга „Да прогоним предразсъдъците”. Десета поредна година събитието се стреми към повече дебат за толерантността и пропукване на съществуващите убеждения, че те, „обратните” – гейове, лесбийки, транссексуални , не са хора като всички нас. За десет години прайд и десет години членство в ЕС ситуацията в България все още е далеч от европейската. Всеки път прайдът попада под ударите я на църквата, я на агитките или на прочутата българска мачовщина. Всеки ден „различните” се опитват волно или неволно да влезат в рамките на стереотипа, за да бъдат приети от едно ретроградно общество с привидна ценностна система или просто избират своят път навън. Навън където можеш открито да заявиш, че си гей и да станеш премиер, или партньорът ти да се снима наравно с другите първи дами.